11.07.2007 г., 9:56 ч.

МОЕ СПАСЕНИЕ 

  Поезия
670 0 6

Когато душата ми зъзнеше в студ,

на кръст разпъвана от съмнения,

ти дойде изведнъж - далечен и чужд,

 като Месия и мое Спасение!


И в миг леда покрай мен разтопи

и всякакви заблуди и терзания,

най-зрящия сред всичките "слепци"

как пронизваш ме от разстояния!


И нищо, че косите ни сребреят

и дните ни препускат в луд галоп,

ще си остана твойта "Дулцинея",

а ти за мене - моя "Дон Кихот"!

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??