Моето човешко име...

22 feb 2018, 22:16

Poesía

651 0 4

Моето човешко име

го откраднаха цветята

и сега съм само сянка

сред смълчаните пространства.

Ветровете разпиляха

аромата ми на ласка.

В синевата се разтвори

моят глас с очите мои.

Вярвалите в мен тревици

се покриха с лунен траур.

И внезапно в тишината

залюля се вик на жерав.

.......................................

Някъде в света огромен

може би ще ме откриеш

върху люлката на паяк

слънцето да отразявам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.