6 jul 2018, 23:21

Моето сърце 

  Poesía » Otra
931 0 2

 

Загубих всичко,

дори и себе си.

Светът чернее

пред очите ми.

 

Разпънаха на кръст,

душата ми.

С тежки думи

разкъсаха моето сърцето.

 

Търпя на болка,

но в сърцето си

допускам малко хора,

без лъжци и лицемери.

 

Остана кърваво и наранено

моето сърце.

Плаче тихо в нощта,

а беше весело, засмяно.

 

Не моля никого,

не търся съжаление.

Ще запазя малка част

от сърцето си.

 

Един живот отлита,

нелека е моята съдба.

Нося мъка дето ме убива.

Сърцето си затворих докато умра.

 

Не допускам никого до себе си.

Не вярвам в любовта.

Не вярвам на „приятели“.

Вярвам само на сърцето си.

 

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много тежко произведение... почуствах болката...
  • Каква мъка, самотност... какви пълни с тежък емоционален заряд думи..
Propuestas
: ??:??