Загубих всичко,
дори и себе си.
Светът чернее
пред очите ми.
Разпънаха на кръст,
душата ми.
С тежки думи
разкъсаха моето сърцето.
Търпя на болка,
но в сърцето си
допускам малко хора,
без лъжци и лицемери.
Остана кърваво и наранено
моето сърце.
Плаче тихо в нощта,
а беше весело, засмяно.
Не моля никого,
не търся съжаление.
Ще запазя малка част
от сърцето си.
Един живот отлита,
нелека е моята съдба.
Нося мъка дето ме убива.
Сърцето си затворих докато умра.
Не допускам никого до себе си.
Не вярвам в любовта.
Не вярвам на „приятели“.
Вярвам само на сърцето си.
© С. П. Всички права запазени