Мой роден дом

28 may 2018, 1:57 2024-06-05T16:06:25+03:00

Poesía » Del paisaje, Filosófica

741 1 2

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...

Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга...
Умората полека ме поваля.

Неделна тишина като мехлем
лекува ме, защото се налага
отново огъня във мене да запаля.

За среща с теб във празничния ден
когато слънцето угасва там – на прага
мой дом рожден, далеч, далеч от теб

дали за теб все тъй със скръб ще жаля?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2018-05-28T19:30:16+03:00

Толкова минорно, носталгично...Вълнува!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-28T07:02:44+03:00

Ще жалиш! Не знам за него ли, за хората, които са живели в него, за преживяното там, или за всичко това, но ще жалиш! И... това е хубаво! Ще е лошо, ако не жалиш. Ще е лошо, ако хората бързо забравят родните си домове. Поздрави!