Ноща престига!? 

Сърцето е потънало във страх!

Умът презира тъмнината...

паякът, паяжината си плете?

А с Плаща черен тъмнина,

ноща покрива в студ и самота.

Заспиваш,а в съня ти се вплитат

кошмари а след тях еротика и кръв...

а тя облива изстрадалата твоя плът.

В какво си сбъркал питаш тъмнината?

Къде изчезна човешкото във теб!?

Самотнико защо се криеш в самотата,

защо не вярваш на света.

Бодителю,учителю ,могъщ...

ти дай в ръце ми светлината!

И нека утрото веднъж усетя със душата.