МОЛИТВА

29 dic 2005, 0:06

Poesía

634 0 0

И тази нощ ще бъде като другите,

безсънен поглед вперила навън.

Пътеки хиляди ще наблюдавам –

да търся моята сред тях.

Угаснал храм в душата ми се моли

за своя първозван светец,

О, Господи, ще мога ли отново да се вричам,

“Обичам те!” – без свян да кажа пак.

Пътеката дали ще забележат,

минаващите покрай мен?

Смилете се!

Душата ми се моли –

да се обича не е грях!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.