И тази нощ ще бъде като другите,
безсънен поглед вперила навън.
Пътеки хиляди ще наблюдавам –
да търся моята сред тях.
Угаснал храм в душата ми се моли
за своя първозван светец,
О, Господи, ще мога ли отново да се вричам,
“Обичам те!” – без свян да кажа пак.
Пътеката дали ще забележат,
минаващите покрай мен?
Смилете се!
Душата ми се моли –
да се обича не е грях!© Елена Бързева Всички права запазени