Главата си ще сложа в нозете ти,

сребро ще извеза,

но само опази ме, боже, от мъжката сълза.

От първата пролята скрито,

и дваж от явна, дваж, когато си раздал сълзите,

сгрешил си, отче наш!

Макар че си му дал броени,

не бивало и тях.

Сълзата на мъжа  до мене е тежка като грях.

Пази ме, отче наш, пази ме!

От жупел по гори, не искам белези да имам

и от любов дори.

 ТИ дай му още сила и страст и власт,

и още в пъклен час окриляй го,

да не заплаче с глас!!!!