Главата си ще сложа в нозете ти,
сребро ще извеза,
но само опази ме, боже, от мъжката сълза.
От първата пролята скрито,
и дваж от явна, дваж, когато си раздал сълзите,
сгрешил си, отче наш!
Макар че си му дал броени,
не бивало и тях.
Сълзата на мъжа до мене е тежка като грях.
Пази ме, отче наш, пази ме!
От жупел по гори, не искам белези да имам
и от любов дори.
ТИ дай му още сила и страст и власт,
и още в пъклен час окриляй го,
да не заплаче с глас!!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени