Вълшебството на залеза разсипва
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне
надявам се той просто да реши
посоката си днес да преобърне
и в космогонията да сгреши...
И в нежната тъга на тази вечер
да хвана Пътя за обратно бос,
тъй както помня, че вървял съм вече –
във старо време и по сенокос.....
И още: Орден на „Светия залез”
във тази вечер тук да основá,
но не на манастир в уюта мамещ,
а под небето с Първата звезда...
В мига когато Слънцето целува
за „лека нощ” мечтателно света
към мен една флотилия пътува
със Слънчев вятър в Звездните платна...
О рицари на Залеза: „Къде сте?”-
вий тайнствено елате с вечерта
и с пиетет, и с ритуални песни
във нея да посрещнем Любовта...
Да дойдат влюбени и посветени,
поети и изгнанници в нощта,
и всички преживели във забвение
безкрайната житейска самота...
И аз живеех някога самотно
желаейки постеля да деля
с една жена, но в пътя през живота:
тъй много ме боля... Не отболя!...
И проумях: страстта не е химера
и цял живот я търся по света,
но има ли я, знам ще я намеря
защото преболях от самота!...
На Залезът от огънят угасващ,
аз бóрина разпалил бих сега
и фанатично, както всеки вярващ
на догмата му ще се обрека...
... Като портал към други измерения
е Залезът красив във вечерта
и моля го сега за разрешение
през него да премина във нощта,
защото там с вълшебството на мрака
ме чака недолюбена жена
да продължим по пътя си нататък
с флотилия от звездна светлина...
08.07.2016.
© Коста Качев Todos los derechos reservados