Молитва към залеза...

Вълшебството на залеза разсипва

отново над света особен чар

и тайно закопнявам за молитва

във неговия замечтан олтар...

... Понеже искам Времето да върне

надявам се той просто да реши

посоката си днес да преобърне

и в космогонията да сгреши...

И в нежната тъга на тази вечер

да хвана Пътя за обратно бос,

тъй както помня, че вървял съм вече –

във старо време и по сенокос.....

И още: Орден на „Светия залез”

във тази вечер тук да основá,

но не на манастир в уюта мамещ,

а под небето с Първата звезда...

В мига когато Слънцето целува

за „лека нощ” мечтателно света

към мен една флотилия пътува

със Слънчев вятър в Звездните платна...

О рицари на Залеза: „Къде сте?”-

вий тайнствено елате с вечерта

и с пиетет, и с ритуални песни

във нея да посрещнем Любовта...

Да дойдат влюбени и посветени,

поети и изгнанници в нощта,

и всички преживели във забвение

безкрайната житейска самота...

И аз живеех някога самотно

желаейки постеля да деля

с една жена, но в пътя през живота:

тъй много ме боля... Не отболя!...

И проумях: страстта не е химера

и цял живот я търся по света,

но има ли я, знам ще я намеря

защото преболях от самота!...

На Залезът от огънят угасващ,

аз бóрина разпалил бих сега

и фанатично, както всеки вярващ

на догмата му ще се обрека...

... Като портал към други измерения

е Залезът красив във вечерта

и моля го сега за разрешение

през него да премина във нощта,

защото там с вълшебството на мрака

ме чака недолюбена жена

да продължим по пътя си нататък

с флотилия от звездна светлина...

08.07.2016.