Прострял ръката си, животът

      събираше на хората мечтите.

      Редеше ги по стъклени витрини,

      украсени и с неони осветени.

      От там минаваха децата,

      на тях раздаваше със шепи.

      Безплатно слагаше в сърцата

      от най-големите и пресните.

      Младежите ги водеше до новите,

      блестящите, мамещи очите.

      Изпод тезгяха буташе наслади,

      а те си плащаха със грешки.

      На семейните продаваше

      да имат втора употреба.

      Купуваха и малки нови,

      по-евтини, плащаха със грижи.

      Старите вървяха бавно и оглеждаха,

      двоумяха се, нищо не харесваха.

      Нямаше с какво да плащат,

      към вратата тръгваха и се почесваха.