Прострял ръката си, животът
събираше на хората мечтите.
Редеше ги по стъклени витрини,
украсени и с неони осветени.
От там минаваха децата,
на тях раздаваше със шепи.
Безплатно слагаше в сърцата
от най-големите и пресните.
Младежите ги водеше до новите,
блестящите, мамещи очите.
Изпод тезгяха буташе наслади,
а те си плащаха със грешки. ...