Монаси

nikii (Николай)
7 11

2 ene 2009, 0:21

Poesía » Filosófica

767 0 1

Черното слънце зад облаци гъсти

гледа сърдито монах как се кръсти.

Зад маска на вярващ, в душата - грешен

упорито се моли на дух неизвестен.

Как вяра намира в икона бяла?

От грях и от плът душата цяла

себе си търси във камъни речни.

Пътища кратки, пътища вечни.

Гората гори спомени тежки,

а в студения огън - съдбите човешки

своята вяра във въздух намират,

бързо живеят и бавно умират.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Александър7 (Мариян)

2009-01-02T11:02:33+02:00

ммм има нещо,нещо мистично,много ми харесва,много харесвам тези теми. давай само така