Черното слънце зад облаци гъсти
гледа сърдито монах как се кръсти.
Зад маска на вярващ, в душата - грешен
упорито се моли на дух неизвестен.
Как вяра намира в икона бяла?
От грях и от плът душата цяла
себе си търси във камъни речни.
Пътища кратки, пътища вечни.
Гората гори спомени тежки,
а в студения огън - съдбите човешки
своята вяра във въздух намират,
бързо живеят и бавно умират.
© Николай Всички права запазени