2.01.2009 г., 0:21 ч.

Монаси 

  Поезия » Философска
768 0 1

Черното слънце зад облаци гъсти

гледа сърдито монах как се кръсти.

Зад маска на вярващ, в душата - грешен

упорито се моли на дух неизвестен.

 

Как вяра намира в икона бяла?

От грях и от плът душата цяла

себе си търси във камъни речни.

Пътища кратки, пътища вечни.

 

Гората гори спомени тежки,

а в студения огън - съдбите човешки

своята вяра във въздух намират,

бързо живеят и бавно умират.

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ммм има нещо,нещо мистично,много ми харесва,много харесвам тези теми. давай само така
Предложения
: ??:??