Монолог без публика
Приятелство, ти седна пак при нас,
на ъгъла на масата, на разговорка.
Понякога засмиваш се на глас,
заглеждаш се във всеки поглед наш
и пиеш спомени от потъмняла чаша.
Кръщаваме те днес с различни имена,
но все на тези, с празните места,
които няма да се върнат вече.
Сега истории разказваме за тях,
без страхове, в “бели” стихове,
в силабически стихосложения ...