Монолог на прилепа

17 ago 2011, 23:05

Poesía » Filosófica

1007 0 5

МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА

Живея нощем, леко дишам,

а през деня, сред сън, съм сам...

Аз търся тона под клавиша,

ръждясал в дневния ви храм...

Трептене нощно щом ме парне,

улавям всяка честота

и сред препятствия коварни,

премерил риска, пак летя...

И все се взирам към звездите,

които гледат тъжно вас,

че все по-трудно ще приспите

стремежа към пари и власт...

И във живота си – тъй кратък,

не мога да ви разбера:

какво не ви харесва в мрака

на топлата ви пещера?!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bezzhichen (Безжичен)

2011-10-01T22:33:03+03:00

Ванилине, знаеш, че точно това ми харесва - дълбоката философска мисъл за екзистенциалното, показана просто, с две шрихи и картинно - с две мазки... Тук си отново ти, човекът, когото познавам като изпридащ (сег.деят.прич., ед.ч., м.р.)тънката нишка в чуждите души!
Katriona (Кети Рашева)

2011-08-18T15:11:26+03:00

Страхотна творба, много точно попадение!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-08-18T10:32:12+03:00

Много стойностен стих!Браво!
Eia (Росица Танчева)

2011-08-18T09:01:55+03:00

!!!
рокерче666 (Богдана Маринова)

2011-08-18T00:17:27+03:00

Страхотно!Поздрав за прилепчето!