МОНОЛОГ НА ПРИЛЕПА
Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм...
Трептене нощно щом ме парне,
улавям всяка честота
и сред препятствия коварни,
премерил риска, пак летя...
И все се взирам към звездите,
които гледат тъжно вас,
че все по-трудно ще приспите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация