19 dic 2009, 14:35

Монолог на шампиона по карате 

  Poesía
738 0 1
Не бих твърдял, че публиката
е оназ, която дъх ми дава
и нито славата като желязо ме топи;
пресичам залата, на ринга се изкачвам,
през сън дочувам аз ревящите тълпи.
Противникът след удар смъква се на пода,
сега смъртта е тук на власт;
тя хвърли жребия към двама
и просто можех да съм аз.
Ще кажете - самотен е,
затуй и шампион е станал,
но туй твърдение невярно е съвсем, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??