valesion
54 el resultado
Понякога времето като че ли забързва своя ход и оборотите, с които започват да се въртят посоките, до такава степен увеличават своята скорост, че всичко започва да минава като на кинолента. Интериорите започват да се сменят, както тебелите по пътищата, изникващи мигновено и бързо оставащи някъде наз ...
  826 
ПОСОКИ
В живота има низ от посоки, по които човек върви, без да е сигурен къде точно ще го отведат, посоки, които са израз на някакво вътрешно търсене, чиято външна форма понякога се изявава в едно обиконвено пътуване…
Обичам пътуванията, но не дългите, а кратките. При дългите винаги има някаква про ...
  997 
Път
Понякога съм просто наблюдател
на случващото се във този свят безлик.
А друг път просто съм посредник -
на финото, което грубото във мен, ...
  875 
Лондон. Разхождам се из този град, търсейки да открия някакви следи от колониалното величие на Британия... Уви, духът на викторианска Англия като че ли окончателно е останал 20 век..
Вървя по Трафалгар скуеър. Сядам на една скамейка точно срещу колоната на адмирал Нелсън... Наоколо можеш да видиш вс ...
  3961 
Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго, ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя ж ...
  1207 
IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...
  846 
Когато небето реши да възложи на някого някаква мисия,
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...
  824 
... Прибрах се общежитието и седнах на пода. Притварям очи: в съзнанието от само себе си започват да изскачат думи, всъщност това е техника, приписвана на самия Гуатама от рода Шакямуни, по-известен като Буда: Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване. Правя късо вдишване. Правя късо издишване. Ус ...
  787 
Един ден минах през стария град край задругата на майсторите; Влязох при този, който правеше мечове; харесах си един самурайски меч и го попитах колко струва. Майсторът ми каза цената. Същия ден след обяд отидох в банката и изтеглих част от нищожните си спестявания и го купих. Тръгнах пеш към общежи ...
  814 
Прибирам се нагоре към общежитието, мислейки върху думите на Учителя: Лесно е да се каже: Пусни егото, но невъзможно да се осъществи. Трябва прозрение. Без озарение или прозрение всичко ще бъде формално, безсъдържателно действие, безжизнен ритуал. Лишена от мисъл външна проява. Минавайки покрай кино ...
  815 
Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се п ...
  867 
На другия ден наново хванах автобуса и отново поех за града. Какво още търсех? И аз не знам, просто търсех нещо, което си въобразявах, че стои в миналото, но не съм сигурен какво бе точно и изобщо къде се намираше... Слязох от автобуса и се намъкнах в едно кафе. Забих глава във вестника, който бях к ...
  1120 
На другия ден се събудих и тъкмо мислех да се поизлежавам, когато все пак реших да погледна часовника; беше осем и пет. Скочих и се заобличах набързо - автобусът за градчето беше в осем и половина. Нямаше време дори за кафе; явно ще го пия там. След десет минути бях готов и след като запалих сутрешн ...
  887 
Сутрин. Майка ми бе отишла на работа, а баща ми бе излязъл някъде. Станах от леглото, след като се бях излежавал някъде към час, решен да си направя кафе. Включих котлона и запалих цигара, докато чакам. Съзерцавам мътно кафявата течност, как излиза от джезвето и се разлива по котлона. Изключвам котл ...
  1115 
Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме н ...
  825 
Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...
  802 
Днешният ден пак се оказа предопределен от съдбата: първо - до обяд ме гонеше отвратително главоболие, като следствие от снощното напиване и второ, когато се прибрах в общежитието, разбрах, че Вълевски се е върнал отнякъде и ме е търсил. Ясно, че тази вечер се заформя грозна пиянска сбирка, но щом т ...
  720 
Прибрах се в общежитието и веднага се проснах на леглото. Лежа и гледам белия таван; статично положение, което ми е познато до болка. Дали да не взема да прочета нещо? Прехвърлям през ума си всичките подходящи за случая книги, находящи се в библиотеката ми, но не се спирам на някоя определено. Не, щ ...
  824 
-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...
  1120 
Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: ...
  847 
Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...
  757 
Вечер. Седим с една моя позната в един ресторант и дрънкаме за изкуство. Ина, така се казва тя, е маниачка на тема изкуство. С нея се виждаме рядко и то, за да посетим изложба или театър, или нещо от тоя сорт.
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщ ...
  785 
8.30 сутринта. Седя в едно заведение и пия бира. Навън - сив и безличен зимен ден, няколко градуса под нулата. В заведението липсва парно, но затова на пълни обороти духа един калорифер. Стоя до него и не бързам да ставам; за трети път преглеждам вестника с цел да открия нещо, което да запълни време ...
  808 
Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми с ...
  784 
Учителят
Нещата, които ви разказах дотук, едва ли си заслужава да бъдат казвани, поради това, че бяха от банални по-банални, ако не беше необходимостта да ви покажа именно в каква ситуация ме завари срещата с Учителя, който рано или късно всеки един от нас среща под най-различна форма, друг е въпрос ...
  880 
Ето ви пример. Макар и рядко, посещавах едно заведение недалеч от къщи, най-вече защото почти винаги бе празно и както казах, беше наблизо. Та веднъж при едно от тези мои посещения, както си седях, пийвайки си редовната чаша с джин, влезе мой съученик от гимназията, с който от години сме само на ким ...
  780 
Приятели, слава богу, почти нямам, иначе какво бреме било да се срещаш по улиците с тях, да разговаряш и т.н. Ето миналата седмица, точно когато се връщах от библиотеката срещам един познат, който като ме видя, се спря и от немай къде заговорихме за общи неща или иначе казано някакъв безсмислен разг ...
  751 
В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...
  938 
В следващата стая живее Гала, студентка по медицина. Най-малко от пет години се подвизава из общежитието с намерение все някога да завърши. Отношенията ми с Гала са досадно свойски: Например тя постоянно ми досажда с разни молби за някои дребни услуги; малко кафе, де би да имаш; една цигара и т.н. Е ...
  977 
Живея в общежитие, което спокойно може да мине за мизерно. Вътре има всякакви. В апартамента, в който живея, има пет самостоятелни стаи. Отдясно е съседът ми Вълевски, който е в момента е в Гърция. Отляво живее един тип, който не мога да понасям, знам само, че работи в местния вестник и освен всичко ...
  867 
Осем и тридесет е. Трябва да тръгвам за училището; май имам доста време до тогава. Престоят в стаята започва да ме изнервя. Дали да не изляза по-рано? Обикалям стаята и се чудя как да запълня времето, докато тръгна към проклетото училище. Ще взема наистина в края на краищата да изляза вече. Или пък ...
  888 
Дали пък да не взема да ви се представя? Ами да, щом толкова говоря за себе си... Както и да е. Казвам се г-н Г. Всъщност трите ми имена са Г.Г.Г., а галено ме наричат Г., на работното си място съм г-н Г. Та така. Работя като учител в една шибана гимназия. Мога да кажа със сигурност, че искрено мраз ...
  863 
Понякога в мен се надига злоба и изхвърля обичайната ми умора, която ме съпътства. Тази злоба променя мирогледа ми; в случая се променя някакво съотношение между мен и обществото; обществото ми се струва ненормално, а хората изначално виновни, за което им стоварвам куп тежки обвинения, след което ги ...
  882 
В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...
  959 
Душевността у хората ми каза, че цениш,
а аз като стрелец самотен меря красотата,
арбитър неин съм на изящния ù вкус;
стрела на Ерос пращам ù в средата.
В художник зарад нея се превърнах аз ...
  959 
Ти толко думи ми раздаде,
красиви като диамант;
палат от думи построи ми,
облече в думи мойта плът.
Но най-големия подарък, ...
  662 
Нощта отстъпва и в едно с жаравата изстива,
а ний край въглените с часове лежим.
Изследваме ний всяка част от нашите тела
и търсим тайни хиляди неразгадани,
но тайни няма във плътта - ...
  736 
Не ви твърдя, че съм певец,
или пък туй, че е естрада,
да ви развличам - не,
за друго съм дошъл.
Вий шоу чакате да ви направя, ...
  721 
Не бих твърдял, че публиката
е оназ, която дъх ми дава
и нито славата като желязо ме топи;
пресичам залата, на ринга се изкачвам,
през сън дочувам аз ревящите тълпи. ...
  649 
Хей, малка моя, приказка ще ти разкажа
ще те заведа във непознат за тебе свят,
кога разбойници сред огъня разказвали истории;
във древни времена, когато ставали са чудеса.
Ела при мен, рицарите ти ще видиш, ...
  724 
Propuestas
: ??:??