Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.
Векове те очаквам и съм жив затова,
че желания в мене разбиваш.
И със бриза изпиваш до солено гнева -
раковинена орис изливаш...
Шепна ти, че съм луд аз по тебе, море,
и все чакам прегръдката твоя...
Не си тръгвай, обичай ме ти, векове...
Разруши ме в стихията своя...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados