31.07.2013 г., 21:15 ч.

Море и бряг 

  Поезия » Любовна
626 0 8

Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.

Векове те очаквам и съм жив затова,
че желания в мене разбиваш.
И със бриза изпиваш до солено гнева -
раковинена орис изливаш...

Шепна ти, че съм луд аз по тебе, море,
и все чакам прегръдката твоя...
Не си тръгвай, обичай ме ти, векове...
Разруши ме в стихията своя...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??