12 jun 2019, 19:08

Моретата, небетата, тиретата 

  Poesía » Otra
476 1 1
Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта
по хилядите гари на планетата?
Човеците, поели към града –
и техните терзания в купетата.
Кафетата, въздишките и дланите…
Моретата, бленувани в очите ни…
Тиретата, оставени за раните…
Небетата, стопили се в сълзите ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??