Ще се изгубя като бряг от лодка устремена
към дълбоките води на океана
Ще изчезна разбита в пясъка
като бяла морска пяна.
В живота твой си мислех аз, че съм константа
сега преглъщам болката от мисълта измамна.
Ще дойде време мир и щастие за мен да възцаруват
и сърцето няма вече да се свива
при мисълта, че друга те целува.
Аз не искам с тебе среща по принуда
и знай любов от теб не ще изнудя
Само искам аз сега да кажа Сбогом
И напред да продължа
Без огорчение и чувство за вина
Да приема своята съдба!
© Вея Иванова Todos los derechos reservados