20.11.2020 г., 23:25 ч.

Морска пяна 

  Поезия
258 0 1

Ще се изгубя като бряг от лодка устремена

към дълбоките води на океана

Ще изчезна разбита в пясъка 

като бяла морска пяна.

 

В живота твой си мислех аз, че съм константа

сега преглъщам болката от мисълта измамна.

 

Ще дойде време мир и щастие за мен да възцаруват

и сърцето няма вече да се свива

при мисълта, че друга те целува.

 

Аз не искам с тебе среща по принуда

и знай любов от теб не ще изнудя

 

Само искам аз сега да кажа Сбогом

И напред да продължа

Без огорчение и чувство за вина

Да приема своята съдба!

 

 

© Вея Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих ми прозвуча сякаш го е писала русалката Ариел в някоя алтернативно вселена Много ми харесаха препратките за морето и морското, пяната, вълните. Чудесно написано!
Предложения
: ??:??