Слънцето е закъсняло,
малко хладно е в зори,
в август съм, златисто бял е
и походката дори
още е щастливо лятна,
моя, негова, не знам,
август – лятна необятност
няма да вървиш, я, сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.