Най обичам лятото безгрижно.
Някъде,на плаж усамотен.
Във ръката-с питие престижно,
и тъй всеки божи ден.
Слънцето безмилостно трепери,
закотвено,изглежда, на небето.
Слава Богу,все ще се намери
барман,да смени ти питието!
Вятърът подухва и разхлажда
пясъка.Дори гаси
изникналата в тебе жажда
в други светове да си.
Морето-то си шумоли...
Абе, направо те омайва!
Ти искаше това, нали?
Не може никой те разкайва.
Вечер с бойните другари
на маса, пълна до откат
с мезета, алкохол, цигари-
малък ти е този свят.
Но...Лятото ще тръгне си навярно.
Безкрайният купон ще свърши.
А беше ми на мене харно...
Туй време,ех какви ги върши!
© Георги Янков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »