Най обичам лятото безгрижно.

Някъде,на плаж усамотен.

Във ръката-с питие престижно,

и тъй всеки божи ден.

Слънцето безмилостно трепери,

закотвено,изглежда, на небето.

Слава Богу,все ще се намери

барман,да смени ти питието!

Вятърът подухва и разхлажда

пясъка.Дори гаси

изникналата в тебе жажда

в други светове да си.

Морето-то си шумоли...

Абе, направо те омайва!

Ти искаше това, нали?

Не може никой те разкайва.

Вечер с бойните другари

на маса, пълна до откат

с мезета, алкохол, цигари-

малък ти е този свят.

Но...Лятото  ще тръгне си навярно.

Безкрайният купон ще свърши.

А беше ми на мене харно...

Туй време,ех какви ги върши!