Моряци...
Държи ни будни тръпката позната,
лениво плискат нощните вълни...
Далечен порт... Събрани на кърмата –
надлъгваме се и не ни се спи...
А утре, недочакал и зората,
щом винтът неуморно се върти*
ще очертае вихрено следата
оставаща след нашите мечти...
Напред ще ни примамва необята,
а споменът с чаровната си мощ –
все още здраво ще държи душата ...