МОЯ ПРОЛЕТ

    Пролетта ме погали по бузата

    с нежна длан като младо момиче

    и видях се как редом със музата

    през цъфтяща поляна пресичам.

    И видях как до вчера по калните

    сиви улици, дворове сиви,

    птички ведро поеха пак псалмите

    и деца си играят щастливи.

    Виждах още в дърветата клоните,

                преди ден оголели, нещастни        
                           пчелен рой със бръмчене как гони се

     първи цвят да събира прекрасен.

     А нагоре в планинските бързеи

     още плуват си острови снежни,

     после стапят телата измръзнали

     и в кристали превръщат се нежни.

                Всичко туй щом видях на душата ми

     стана весело, радостно, леко
                моя пролет, как сгряваш сърцата ни

     и зареждаш пак с вяра човека!