Пролетта ме погали по бузата
с нежна длан като младо момиче
и видях се как редом със музата
през цъфтяща поляна пресичам.
И видях как до вчера по калните
сиви улици, дворове сиви,
птички ведро поеха пак псалмите
и деца си играят щастливи.
Виждах още в дърветата клоните,
преди ден оголели, нещастни
пчелен рой със бръмчене как гони се
първи цвят да събира прекрасен.
А нагоре в планинските бързеи
още плуват си острови снежни,
после стапят телата измръзнали
и в кристали превръщат се нежни.
Всичко туй щом видях на душата ми
стана весело, радостно, леко
моя пролет, как сгряваш сърцата ни
и зареждаш пак с вяра човека!
© Станимир Власакиев Всички права запазени