23 nov 2018, 0:44

Моя уморена любов 

  Poesía » De amor, Filosófica
684 1 0

 

 

Дните минават... 
Къде си? ...
Търся те!... 
Каквато те знам! 
Любяща, не взискваща, 
без критика, 
която яде душата отвътре, 
бавно, тихо, 
неумолимо! 
Търся те! 
Слънчева, 
пролетен полъх, 
с цветче във косите 
и... дъх на липа! 
Понякога намирам те, 
в сънищата, 
където си пак светлина! 
Където в поле от свежи цветя, 
сме заедно тук и сега! 
Търся те! 
Да те докосна, 
с вдъхновена ръка,
смирено прибрал свойте крила!
Да коленича пред теб 
и да целуна твойте крака! 
Търся те!...
Моя уморена Любов, 
от... хората и Света! 

 

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??