Моят герой

19 mar 2006, 21:29

Poesía

1231 0 6

Моят герой
Стени от тежък камък,
Прозорци със решетки-
В твоя тъмен замък
Мисли в тесни сиви клетки.
Щом докоснеш тяло
В миг превръщаш го на прах;
Лежиш под твърдото си одеало
И чакаш своя неизбежен крах.
Прогонил с тайни думи всеки дух-
Сега блуждае погледът напразно,
Търсейки във този замък някой друг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моят герой

Искате да прочетете повече?

Propuestas