dangon (Ия)
37 359
19.03.2006 г., 21:29 ч.

Моят герой 

  Поезия
1100 0 6
Моят герой


Стени от тежък камък,
Прозорци със решетки-
В твоя тъмен замък
Мисли в тесни сиви клетки.

Щом докоснеш тяло
В миг превръщаш го на прах;
Лежиш под твърдото си одеало
И чакаш своя неизбежен крах.

Прогонил с тайни думи всеки дух-
Сега блуждае погледът напразно,
Търсейки във този замък някой друг,
Макар че и за себе си едва намираш място.

Под завивката ти е горещо,
Отвън от студ замръзва ти носът;
Сякаш си забравил нещо,
А не идва и сънят.

Мракът те побутва леко
С мазната си длан
И посочва към въжето,
Висящо от зеления таван.

Примката е здрава-
Тя ще те спаси
От тъмната забрава
И от този замък без мечти!

Бесилото обаче е далече:
Сгушен май ти е по-леко-
Затвори очи и спи, човече,
Макар и да не е леглото меко.

Не си слаб ти:
Аз помня- беше храбър момък.
Кой зъл магьосник угаси
В душата твоят пламък?

Или сам така реши...?

Отвикнал на живот и мисъл,
Спи във своя замък!
Спи и не сънувай нищо,
Скрий се зад стени от камък!

© Ия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • радвам се
  • много е хубаво това стихотворение.много ми хареса
  • лоол мерси- харесва ми начина, по който го тълкуваш
    и много се радвам че ти допада, Ева
  • Уффффффффффффффффффффффффффффф
    Тръпки ме побиха....нямаш си и представа колко в мой стил е това стихче...!Супер странно е...едва ли всички ще ти го харесват ('щот не е банално)...амам зжучи като преспивна песен...,но вместо на дете на затворник а песента я пее чакащата смърт ...браво!!!
    Петият куплет ,между другото е най-страхотния!
  • мерси хора! благодаря за шестиците )
  • Интересно е!
Предложения
: ??:??