Заплющя като дъжд, не - градушка,
побеля като момина риза
и остана студено на двора -
този град ми накъса чеиза...
Уж бе ясно - без диря от облак,
откъде се изсипа пороя?
Аз съм вкъщи, не съм се уплашила -
спя завита в прегръдката твоя.
Може утре отново да блъска,
да чернее от яд от зарана.
В моя свят ще изгрее пак слънце,
щом се сгушваме някъде двама.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Поздрав!