23 jun 2009, 20:01

Моят свят 

  Poesía » De amor
793 0 4



Заплющя като дъжд, не - градушка,
побеля като момина риза
и остана студено на двора -
този град ми накъса чеиза...

Уж бе ясно - без диря от облак,
откъде се изсипа пороя?
Аз съм вкъщи, не съм се уплашила -
спя завита в прегръдката твоя.

Може утре отново да блъска,
да чернее от яд от зарана.
В моя свят ще изгрее пак слънце,
щом се сгушваме някъде двама.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??