Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
26 sept 2017, 20:36

Моят влак 

  Poesía » Otra
373 0 4

                 Моят влак е стар и парен,

                 в утрин хладна цял във дим.

                 Тъй далеч от мене жален,

                 в спомен чезнещ,тъй незрим.

 

                 Там до гара малка, жълта

                 в есен късна той бумти.

                 Сякаш кашля, въздух гълта,

                 после пръска в сноп искри.

 

                 Тръгва бавно, облак вдига,

                 сажди черни пак се сипят.

                 После бърза, трака, мига.

                 Път, гори край мен се диплят.

 

                 В мойто детство все лети,

                 с цвят зелен и кат Титан.

                 Спомен в мен до сетни дни,

                 с дъх на пушек бял постлан.

 

                 Моят влак е стар и парен,

                 в утрин хладна цял във дим.

                 Тъй далеч от мене жален,

                 в минал свят така любим.

 

                 Пловдив

                 26.09.2017 г.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно ви благодаря,Албена,Магдалена и Маргарита!!!
  • Много ми хареса, Хари! Сега къде да видят такива влакове децата? Моите ходиха на "екскурзия" за да видят влак! Не парен, но влак! Все с колата, с колата....
  • Стоплящо душата стихотворение... за един отминал свят... харесва ми, Хари...
  • Много е красиво, носталгично и вълнуващо, Хари ! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??