Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
26.09.2017 г., 20:36 ч.

Моят влак 

  Поезия » Друга
374 0 4

                 Моят влак е стар и парен,

                 в утрин хладна цял във дим.

                 Тъй далеч от мене жален,

                 в спомен чезнещ,тъй незрим.

 

                 Там до гара малка, жълта

                 в есен късна той бумти.

                 Сякаш кашля, въздух гълта,

                 после пръска в сноп искри.

 

                 Тръгва бавно, облак вдига,

                 сажди черни пак се сипят.

                 После бърза, трака, мига.

                 Път, гори край мен се диплят.

 

                 В мойто детство все лети,

                 с цвят зелен и кат Титан.

                 Спомен в мен до сетни дни,

                 с дъх на пушек бял постлан.

 

                 Моят влак е стар и парен,

                 в утрин хладна цял във дим.

                 Тъй далеч от мене жален,

                 в минал свят така любим.

 

                 Пловдив

                 26.09.2017 г.

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно ви благодаря,Албена,Магдалена и Маргарита!!!
  • Много ми хареса, Хари! Сега къде да видят такива влакове децата? Моите ходиха на "екскурзия" за да видят влак! Не парен, но влак! Все с колата, с колата....
  • Стоплящо душата стихотворение... за един отминал свят... харесва ми, Хари...
  • Много е красиво, носталгично и вълнуващо, Хари ! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??