Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих,
на дъното пробляснаха искри,
отдръпнах се и бързо го затворих,
но после върнах се и що да видя - сърцето в злато блести.
В сандъка срещнах всички страхове,
постелята студена ще ти каже,
как луната ден и нощ зове,
страховете ми отново да покаже. ...