Моята кака е много красива.
Моята кака е много добра.
Все ме поглежда с очи дяволити,
все на шега, с укор клати глава.
Сбъркам ли, тя ми мърмори безкрайно.
Аз зачервен, плахо мигам с очи.
Щом е добре, тя говори омайно
с поглед доволен до мене стои.
Най-обичам във ней да се сгуша
и с ръка да погали мойте коси.
Аз притихнал, спокоен да слушам,
как сърцето и тихо тупти.
Много обичам си моята кака.
Приятелка вярна за мене е тя.
Все ме закриля и ме напътства,
тя е опората моя в света.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Поздрав за хубавия стих