19.07.2006 г., 10:31 ч.

Моята кака 

  Поезия
4.2 (5)
11800 1 13
Моята кака е много красива.
Моята кака е много добра.
Все ме поглежда с очи дяволити,
все на шега, с укор клати глава.
Сбъркам ли, тя ми мърмори безкрайно.
Аз зачервен, плахо мигам с очи.
Щом е добре, тя говори омайно
с поглед доволен до мене стои.
Най-обичам във ней да се сгуша
и с ръка да погали мойте коси.
Аз притихнал, спокоен да слушам,
как сърцето и тихо тупти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Предложения
  • Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...
  • До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »