radimm (Ради Минчев)
2 38
2 sept 2010, 18:14

Моята китара 

  Poesía
1178 0 6

Китарата, в калъфа си 

облечена, изправена в ъгъла

стои. Простряна като птица,

в смърт обречена, мълчи самотницата

и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам.

Притискам я и нежно ù шептя.Омайницата

нямо ме привиква, изпълва ме с трепет, суета.

По струните  ù пръсти щом прокарам,

звукът отлита нейде в нощта. И ето, че отново

не съм същият, мъждукащ огън в мене  разгоря.


© Ради Минчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??