2.09.2010 г., 18:14 ч.

Моята китара 

  Поезия
1144 0 6

Китарата, в калъфа си 

облечена, изправена в ъгъла

стои. Простряна като птица,

в смърт обречена, мълчи самотницата

и мълчи. Помилвам я и страстно разсъбличам.

Притискам я и нежно ù шептя.Омайницата

нямо ме привиква, изпълва ме с трепет, суета.

По струните  ù пръсти щом прокарам,

звукът отлита нейде в нощта. И ето, че отново

не съм същият, мъждукащ огън в мене  разгоря.


© Ради Минчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??