23 jul 2021, 12:42

Моята незаменима роза 

  Poesía » De amor, Erótica, Verso libre, Otra
696 0 0

Покрай розовата долина

сякаш минавам покрай райската градина.

 

С различни декоративни цветя

срещани по различни краища на света.

 

Обаче България ме дари с късмета,

там срещнах любовта.

 

Това вечно и незаменимо растение-

бе моята жена.

 

С такава чистота, невинност,

жажда за живот и признателност.

 

Огън гори моето тяло

да докосне нейната снага

и  дланите ми да попият

стичащите по нея  етерични масла на страстта.

 

Страхът й издига бодли, 

а с целувката си се разтича 

като розова вода. 

 

Накрая с роза в ръка 

й подарих подарих цялата си обич и топлина. 

 

 

© Yoana Stamatova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??