Все са листи - избелели, все мастилото е синьо...
но онази разновидност... бледата... при която няма нищо живо...
Все ме мамиш... че си чуждата... истинската, приютила се в леглото ми...
и изведнъж.. от завист пръсната...
се завръщаш грозната и омърсената...

Аз не бягам... знам си стаята... 
и леглото със чаршафите разхвърляни,
знам кога си тъжната и вялата... 
и не мога да те пусна...
имам с тебе много спомени... 

А ти си моята развратница,
онази, чакаща ме във леглото вечер...
Но кога ли ще се върна
и ще бъдеш нямата...
ненужната, която е далече...