А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер,
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...
Ти покриваш тялото ми със ръцете си,
а после блъскаш ме във тъмното
и аз не възразявам, нито пазя се...
просто знам си - все е същото.
Все са листи - избелели, все мастилото е синьо...
но онази разновидност... бледата... при която няма нищо живо...
Все ме мамиш... че си чуждата... истинската, приютила се в леглото ми...
и изведнъж.. от завист пръсната... ...