Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича
по станало сякаш от камък лице..
Изстинала плът, като айсберг пресича
забързана - търси къде да се спре...
А лъч светлина я пронизва и цялата
грейва, като че безценен сапфир...
За миг се усмихва сълзичката, бялата
и после удавя се в черния вир. ...