usmivchica (Дани Георгиева)
4 9
28.03.2008 г., 13:45 ч.

Моята сълзичка 

  Поезия » Друга
784 0 4
Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.

Откъсва се с мъка и кротко се стича
по станало сякаш от камък лице..
Изстинала плът, като айсберг пресича
забързана - търси къде да се спре...

А лъч светлина я пронизва и цялата
грейва, като че безценен сапфир...
За миг се усмихва сълзичката, бялата
и после удавя се в черния вир.

Тя хвърли се там зарад' мене, аз зная...
И тайна ще бъде, за нея и мен.
Душата и малка отлита към рая,
а в мойте очи гасне поглед ранен.

Че тежките сълзи в безсънните нощи
не дават покой, а умът ми гори!
Сивее небето, дере ме и гложди.
Катранен, дъждът все над мене вали.

Аз имах си вяра - те я погубиха!
Мечтите красиви останаха прах!
Лъжата и фалша в мене се влюбиха!
Частицата разум е пагубен страх!

Изтича тъй бавно животът - това е!
Захлопва се леко и тази врата.
Сърцето замлъква, душата ридае -
Отивам при моята малка сълза!!

© Дани Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз имах си вяра - те я погубиха!
    Мечтите красиви останаха прах!
    Лъжата и фалша в мене се влюбиха...

    Уауууу, браво! И това е качено преди повече от година, а аз чак сега го откривам... Поздравления, много ми хареса!
  • Ох,просто магия-друго не мога да кажа!
  • "Лъжата и фалша в мене се влюбиха!"
    Но ти не се влюбвай в тях!

    Прекрасен стих!!!
  • Аплодисменти, Дани!!!
Предложения
: ??:??