Потънало грозно градчето във мрак,
във тъмното нещо прокрадва се пак.
Пълзи тишината, сърцето тупти,
кръвта се смразява във вените ти.
И звукове страшни кръжат покрай теб,
някой цитира странен куплет.
Тръгваш и спираш, поглеждаш назад,
уж някой те следва, а всичко е мрак.
И все повече бързаш да стигнеш дома,
но спира те сякаш смразена ръка.
Стон безнадежден разкъсва мъглата,
оголена лъсва насреща луната. ...