Потънало грозно градчето във мрак,

във тъмното нещо прокрадва се пак.

Пълзи тишината, сърцето тупти,

кръвта се смразява във вените ти.

И звукове страшни кръжат покрай теб,

някой цитира странен куплет.

Тръгваш и спираш, поглеждаш назад,

уж някой те следва, а всичко е мрак.

И все повече бързаш да стигнеш дома,

но спира те сякаш смразена ръка.

Стон безнадежден разкъсва мъглата,

оголена лъсва насреща луната.

Пристъпва зад теб и не спира, проклина,

смъртта ти разкрива зловеща картина.

Сякаш със нож ти избожда очите,

неистова болка усещаш в гърдите.

Врати се затръшват, застига те глас.

Някой те вика. Идваш ли с нас?